Древните египетски обелиски са отличителен белег на Рим. Няма друг град в християнския свят, който да се гордее с цели 13 монолитни обелиска от гранит. Седем от тях са пренесени в Рим в императорската епоха. Първият е доставен по заповед на Октавиан Август през 10 г. пр. н. е., а последният - по волята на римския император Констанций II през 357 г. Освен това в града има много копия, изготвени от самите римляни.
След смъртта на Клеопатра (30 г. пр. н. е.) Рим в лицето на Август празнува голяма победа. Част от тази победа са военните трофеи и символи на властта на фараоните. Октавиан Август като далновиден политик усеща, че обелиските могат да се превърнат в част от публичната му пропаганда, особено ако се наблегне на факта, че обелискът, между другото, става символ на държавническа мъдрост. По-високите обелиски били издигани на видни места - Циркус Максимус, Цирка на Максенций, Ватиканския цирк и цирка Вариано.
Египетските обелиски били превозвани с кораби до морското пристанище в Антична Остия. Някои монолити били разделяни на секции и каталогизирани, докато не им се намери подходящо място. Римляните се гордеели с необичайните за онова време гранитни стели. Край на тази гордост положили многобройните нашествия на варварите: много обелиски били съборени и превърнати в късове ненужен гранит, а времето и наводненията в Рим за векове изтрили спомените за онези славни времена. Римските папи намират още едно приложение на запазените антични обелиски: при хаотичната улична планировка в Рим обелиските служат като ориентир, разположен в абсолютния център на площад или кръстовище. Освен това, качествено се променя символиката, която украсява върховете им: от кълба и кръстове, до папски гербове. Така с течение на времето обелиските стават символ на възхода на християнската вяра и стремежа на човека да се доближи до Бога.
Справка. Обелискът е висок паметник от солиден камък с четири еднакви трапецовидни стени, заострени на върха и украсени с пирамидална позлатена стрела. Названието идва от гръцката дума Obelìscos (шпил, копие, пика). В Древен Египет - TEKHENU.
Обелиските се изработвали в Асуанските кариери на Египет, след което със специални шлепове били превозвани по Нил. Някои обелиски имали колосални размери и тегло. Най-големият обелиск в Рим е висок 32 м. Египтяните ги смятали за опорни точки на слънчевия бога Ра. Обелиските украсявали храмове и гробници, а надписите по тях прославяли боговете и фараоните. Първите обелиски боли издигнати в град Иуну, името му се превежда като "град на стълбовете", или обелиските. Гърците нарекли този град Илиопол или Хелиополис - градът на Слънцето.
 |
Обелискът Фламинио на Пиаца дел Пополо в Рим |
 |
|
|
|
|
 |
|
 |
|
 |
|
 |
|
 |
|
 |
|
 |
|
 |
|
|
|
Височина на обелиските: без база с база
Ватикански m. 25,36 m.40,28
Фламинио m. 23,91 m.36,43
Монтечиторио m. 21,79 m.33,97
Навона m. 16,31 m.30,17
Есквилино m. 14,75 m.25,53
Квиринале m. 14,65 m.21,94
Салустий m. 13,91 m.15,21
Аурелио m. 9,24 m.17,26
Пантеон m. 6,34 m.14,52
Минерва m. 5,47 m.12,89
Маттеи m. 2,68 m.12,23
Догали m. 6,24
Русский
