Екскурзия в галерия Боргезе - сведения, картини и скулптури

Отляво: Пинтурикио (Бернардино ди Бето ди Биаджо). Картина Разпятие Христово със свети Йероним и Христофор. 1475 г.

Пинтурикио е ярък представител на умбрийската школа по живопис. В творчеството му се съчетават багри, светлина и изтънчен реализъм. Това платно на майстора е сред най-значителните.

Отляво: Сандро Ботичели 1488. Мадоната с младенеца, Йоан Кръстител и ангелите.

"Всяка форма, до която се докосва ръката на художника, - пише за Ботичели италианският изкуствовед Адолфо Вентури - се превръща в поезия... Омагьосаният свят в изкуството на Сандро се прощава с угасващите мечти на Флоренция в края на кватроченто и предвещава новия век със страстите на Микеланджело".

Отляво: Рафаело Санцио, 1505-1507. Дамата с единорога.

Тази картина е едно от най-знаменитите платна на великия майстор. Рафаело, впечатлен от Джокондата и Дамата с хермелина на Леонардо да Винчи, представя на зрителя един напълно земен образ на свенлива и целомъдрена младоженка, която е овладяна от емоции, съмнения и надежди. 

Отляво: Джорджоне (Джорджо Барбарели да Кастелфранко). Вдъхновеният певец.

Джорджоне е учител на цяла плеяда изтъкнати венециански художници. Неговата живопис по принцип се определя като лирична музика. Тази картина възпява песента и вдъхновението, които променят външността на човека. Душата и тялото са в пълен синхрон, а другата личност (вижте лицето на фона отдясно) е пренебрегната и отхвърлена.

Отляво: Тициан Вечелио. Земната и Небесната Любов.

Тициан и Джорджоне са ученици на Джовани Белини. В тази картина се усеща влиянието на учителя и на колегата. Оттук идва идиличното настроение и неопределеният загадъчен сюжет. Но едва ли ще намерите по-реалистично изображение на типичната венецианка от онова време.

Отляво: Досо Доси. Магьосницата Цирцея, или Мелиса.

В изкуството на знаменития ферарски живописец преобладават декоративните елементи, сцените са богато украсени за да подчертаят вълшебството, а трите основни цвята доминират в центъра на композицията.

Отляво: Кореджо (Антонио Алегри да Кореджо). Даная.

Кореджо е майстор на леките игриви сюжети. Платното Даная и златният дъжд пресъздава легендата за Зевс и Даная, дъщерята на Акрисий. Амур подготвя Даная за една вълнуваща среща.

Отляво: Лукас Кранах Стари. Венера и Амур.

Изтънчените линии, удължените форми и меките цветове грабват окото. В тази рафинирана композиция художникът ни намеква за краткотрайното удоволствие на любовната страст и високата цена, която трябва да бъде платена, когато страстта утихва.

Отляво: Доменикино (Доменико Дзампиери). Диана на лов.

Митологичните сюжети и игровото начало са в основата на произведенията на този майстор на римския барок. В тази сложна композиция художникът загатва за много неща, а цветовете са уравновесени и елегантни.

Отляво: Караваджо. Момче с кошница с плодов.

Ранният период от творчеството на основоположника на реализма е изпълнен с колорит и лирично настроение.

Отляво: Караваджо: Болният Бакхус.

Първите признаци на драматизъм се проявяват в тази картина. Тук той все още прави опит да се шегува със земната природа на човека и да се извиси над нея.

Отляво: Караваджо - Свети Йероним.

Едно от платната, които в началото на XVII в. го правят знаменит. Тук виждаме това качество на художника, което ще му донесе славата на владетел на нощта - светлосенките и тъмния фон.

Отляво: Караваджо - Давид с главата на Голиат.

Последната творба на майстора излъчва дълбока скръб, саможертва и смирение - Караваджо слага голяма точка в бурния си живот, но вече е късно: съдбата е неотвратима.

Полезно: Биография и творчество на Караваджо

Отляво: Джан Лоренцо Бернини. Похищението на Прозерпина (Плутон и Прозерпина).

Централно място в бароковата скулптура заема драмата, колизията и самото действие, погледнато от различни страни. Бернини е ненадминат майстор на триизмерната композиция, която изненадващо се променя в зависимост от мястото на наблюдателя.

Отляво: Джан Лоренцо Бернини. Аполон и Дафне.

Творбата акцентира върху преследването и тъжната развръзка на мита за Аполон и Дафне, разказан от Овидий в поемата Метаморфози: Бернини загатва за печалната участ на тези, които дръзват да предизвикат съдбата: в шепите им накрая остават единствено изсъхнали листа и горчиви плодове.

Отляво: Антонио Канова. Паолина Боргезе.

Завършваме нашето кратко изложение на екскурзията в Галерия Боргезе с великолепната творба на неокласициста Антонио Канова. Предстои ни вълнуваща среща с изваянието на сестрата на Наполеон (и съпруга на Камило Боргезе).