Публикувано в
Зараждане на робството
Робството като форма на абсолютно подчинение на индивиди, етнически и социални групи възниква преди повече от 5000 години. В основата му лежат войни между отделни племена и общини и стремежа към завоюване на нови територии. Първите роби в по-голямата си част са били жени и деца, мъжете обикновено били избивани. Робовладелците използвали силата на страха и принуждението.
В античния свят това явление от спонтанна проява на сила се превърнало в система, подкрепена със закони, писани и неписани правила. Така възникнал робовладелския строй.
Древен Рим успява да създаде най-превъзходната система за управление на зависими труженици в гигантски мащаби.
Търговци на роби в Древен Рим
За разлика от патриархалното робство, евтината и напълно управляема работна сила в Древен Рим възниква като резултат от демократизацията на плебейското съсловие и длъжниците. Плебеите получават права, земи и икономическа самостоятелност, а образувалият се вакуум се компенсира с помощта на роби. Както знаете, първите завоевателни войни на римляните имали за цел получаването на първични ресурси от нови земи. Но войните, които водел Рим през II и I в. пр.н.е., служели преди всичко за колонизация на нови работни ресурси.
Думата роб (лат. servus) се превръща едва ли не във втора парична единица в Древен Рим, а поробените стават капитал, с който патрициите се разпореждат мъдро и с голям спекулативен размах. С оглед на това, че римските нрави проявявали признаци на мегаломания, няма нищо учудващо във факта, че робите постепенно стимулирали реализирането на грандиозни проекти, които от своя страна изисквали все повече роби и т. н. - една верижна реакция, която за кратки срокове довела до невиждан икономически растеж.
|
Роби, гладиатори, царски и императорски Рим в една екскурзия |
Така възникнали многобройните местни и регионални робски пазари. Прекупвачите на едро, спонсорирани от патрициите, съпровождали римските легиони на всяка крачка. Знаменитите римски пътища служели не само за бързо предислоциране на войски и стоки: по тях към сърцето на империята денонощно пъплели стотици кервани с пленници, предназначени за продажба. Но колко би могъл да струва един роб? В зависимост от пола, възрастта, физическото здраве или придобитите умения, цената се колебаела значително. Посочваме една условна максимална цена - 2500 сестерции. В най-добрите за римския сестерций времена това би означавало около 5000 евро днешни пари. |
Йерархия сред робите
Селските роби и тези, които изграждали водопроводи или работели в каменните кариери, се смятали за най-низшата част от робското съсловие. От друга страна, робите в градските домакинства имали по-висок статус в очите на римляните. Някои от тях (римляните ги наричали dominus - домашни прислужници) дори имали право да притежават малка недвижима собственост. Така наречените vicarius (заслужили роби), имали правото да командват напълно останалите, наречени ordinarius (обикновени прислужници). Въпреки че от гледна точка на римското право викариусите не били собственици на роби, те получавали право да управляват останалите временно чрез волеизявление на господаря. На робите, с отделни изключения, било забранено да сключват брак, но сексуалните връзки между тях се поощрявали в случай, че тази привилегия се заплащала с пари или допълнителен труд.
Богатите римляни влагали средства в обучението и възпитанието на бъдещите домашни прислужници. В Рим действала школа за пажове и домашни слуги, градинари, учители, бербери и библиотекари. В подножието на Палатина се намирал така нареченият Педагогиум за роби.
Кой можел да стане роб в Древен Рим?
На първо място - военнопленниците и/или членове на техните семейства.
Често - длъжниците, които не изпълняват многократно решенията на съда.
Осъдени престъпници.
Жертви на корабокрушения, по ирония на съдбата спасени с цел продажба.
Жертви на пиратски набези.
Деца, непризнати от родителите или продадени заради дългове.
Бежанци, търсещи спасение от нашествията на варварите.
Имигранти, подгонени от глад и мизерия.
Деца на роби - те по закон нямали право да бъдат свободни граждани.
Права на робите
Уличените в измама роби били продавани на гладиаторските школи. Това било сурово наказание за робите мъже. Но въпреки всичко, римският робовладелец бил задължен по закон да спазва правилото Optimo Pater Familias - "мъдър отец на семейството", което предполагало хуманно отношение и към робите. Самите роби нямали право на адвокатска защита пред съда или на самозащита. Робите могли да напуснат жестокия стопанин и да потърсят спасение в подножието на Капитолия, но на практика това означавало само робски живот при нови стопани.
Законът забранявал на робовладелеца да линчува подопечния роб без съдебно решение (същото важело и за случаите, когато робите били хвърляни в клетки с хищни животни). Градските роби имали право да посещават таверни, циркове и терми през почивните дни (робите имали почивни дни!). Но при това били задължени да надяват нашийни табелки, където били изписани данните за роба, за робовладелеца и фразата: Tenemene fucia et revo cameadomnum et viventium in aracallisti - "Ако избягам или се заблудя, върнете ме при моя добър стопанин".
Робите могли да бъдат освободени (да станат liberti) по няколко начина. Но не винаги желаната свобода се възприемала като празник. Например, болните роби или робите старци след освобождаването си били много по-нещастни от преди.
Даряването на свобода като акт на добра воля от страна на робовладелеца се съобразявало с различни закони, които с времето се променяли. Първоначално за целта била необходима писмена декларация на стопанина пред съда, по-късно за целта била достатъчна декларация в присъствието на свидетели или приятели. Робите имали правото да си откупят свободата за определена сума, след което да се регистрират на борсата за безработни на базата на получения атестат. Колкото и да ви изглежда странно днес, когато господарят канел на масата своя роб, това означавало априорно признание на неговата независимост.
Задължения на робите в римските къщи
В римските домове имало различни професионални длъжности за роби.
Деловодство и финанси:
arcarius - ковчежник (касиер)
amanuensis - преписвач (писар)
dispensator или bibliothecarius - библиотекар
sumptuarius - счетоводител
procurator - разпоредител
anagnostes - четец, преводач или тълкувател
librarius - секретар
Хранене и меню:
captor - отговорен касапин, месар
analecta - роб в ролята на помощник келнер
structor - аналог на днешния келнер, който подрежда масата за гостите
cocus - готвач
pistor - хлебопекар
cellarius - сервиращ вина и напитки
Хигиена и красота:
iatraliptes - масажист
tonsor - бръснар (фризьор)
ornatrix - съветник за избор на дрехи
Възпитание на децата:
Precector - учител
pedagogus - възпитател (за малките)
calculator - учител по математика
grammaticus - граматик, учител по роден език и/или чужди езици
Статистически данни за робските потоци в Древен Рим
За да получите ясна представа за мащабите на търговията с роби в Древен Рим, ще посочим някои цифри.
- През 209 г. пр.н.е. в Рим са продадени 30,000 жители на Таранто (съвременната област Пулия в Италия)
- През 167 г. пр.н.е. 150,000 жители на Албания, Гърция и Македония стават роби на Рим.
- Повече от 50,000 жители на Картаген и още толкова жители на Коринт попълват армията на римските роби през 146 г. пр.н.е.
- Повече от 1,000 000 галати стават подневолни труженици в Римската Империя след завоеванията на Юлий Цезар от 58-50 гг. пр.н.е.
- Повече от 50,000 даки са пленени от император Траян в началото на II век.
Заключение
Робите на Рим стават част от неговата противоречива история. Техният брой и огромният етнически потенциал са една от причините както за бързия възход, така и за бързия упадък на великата Римска Империя. Едва ли ще бъде справедливо от наша страна да мерим с нов аршин събитията от едно далечно минало. Робството като явление все още е живо и ще продължава да процъфтява в най-уродливите си камуфлирани форми. Но няма съмнение в това, че Рим става ярък пример за експлоатация на човешката сила в примитивните условия на античния свят и по този начин вписва една нова страница в историята но човечеството.
Русский
